Овариална хиперстимулация: кои симптоми след ин витро изискват лекар

Лекото напрежение след пункция на яйчниците може да е очаквано. Нарастващо подуване, засилваща се болка, повръщане или промяна в уринирането обаче изискват бърза връзка с лекуващия ин витро екип. Синдромът на овариална хиперстимулация, означаван като OHSS, е възможно усложнение на стимулацията. Само по усещанията не може да се определи дали го имате и колко е тежък.

При задух, болка в гърдите, припадък или силна жажда с много малко урина потърсете незабавно спешна помощ. При тежко състояние се обадете на 112 и не шофирайте сама. Не чакайте датата за тест за бременност или отговор по имейл.

Какво представлява хиперстимулацията?

При ин витро лекарствата подпомагат развитието на няколко фоликула, малките мехурчета в яйчниците, в които узряват яйцеклетки. При OHSS яйчниците се уголемяват и се променя пропускливостта на кръвоносните съдове. Течност може да премине от тях в коремната кухина. Затова подутият корем може да бъде съчетан с недостиг на течност в кръвообращението.

Това е различно от обикновено усещане за газове. При по-тежко протичане могат да се засегнат дишането, бъбречната функция и съсирването на кръвта. Много случаи се овладяват с наблюдение и поддържащи грижи, но тежките форми може да изискват болнично лечение. За общите етапи на лечението вижте как протича овариалната стимулация.

Кога може да се появи?

Симптомите могат да започнат в дните след финалната инжекция за узряване на яйцеклетките, наричана „тригер“. В ръководството на ASRM ранната форма обичайно започва между четвъртия и седмия ден след hCG тригер. Късната форма започва поне девет дни след него и е свързана с покачването на hCG при бременност.

Тези срокове са ориентир, а не безопасен прозорец за изчакване. Възможно е първоначално да се чувствате по-добре след пункцията, а после оплакванията отново да нараснат около очаквания тест. При настъпила бременност протичането може да бъде по-продължително. Съобщавайте влошаването независимо кой ден от лечението е.

Как да разграничите дискомфорт от промяна, която изисква действие?

По-полезно е да проследите посоката на промяната, отколкото да сравнявате корема си със снимки във форум. Следният ориентир не поставя диагноза:

• Лек, непроменящ се дискомфорт: следвайте указанията след пункцията. Ако не сте сигурна дали усещането е очаквано, обадете се на екипа.
• Нарастващо подуване или болка, гадене и повръщане: потърсете екипа възможно най-скоро същия ден. Кажете изрично, че сте след стимулация и пункция.
• Задух, гръдна болка, припадък, силна жажда с рязко намалена урина: нужна е незабавна спешна оценка, без изчакване на планов преглед.

Бързо увеличаване на теглото или обиколката на корема също е информация за лекаря. Не е необходимо да достигнете определен брой килограми, за да се обадите. Например, ако вчера сте приемали течности спокойно, а днес повръщате и уринирате много по-малко, опишете точно тази промяна. Не я обобщавайте само като „малко ми е тежко“.

Не всяка болка след ин витро е OHSS. Температура, силна едностранна болка или кървене могат да насочват към друг проблем след процедурата или към извънматочна бременност. Силната едностранна болка и болката към върха на рамото изискват спешна оценка. При температура или ново кървене се свържете незабавно с екипа за указания; при обилно кървене или прилошаване потърсете спешна помощ.

Какво може да провери лекарят?

Оценката съчетава разговор, преглед и изследвания. Лекарят може да провери пулса, кръвното налягане, дишането, теглото и отделената урина. Ехографията показва размера на яйчниците и дали има свободна течност. Кръвните изследвания помагат да се оцени концентрацията на кръвта и работата на бъбреците.

Един лабораторен показател или една снимка от ехограф не са достатъчни за самостоятелно определяне на тежестта. При необходимост се търсят и други причини за симптомите. Ако отидете в друга болница, кажете кога е била пункцията и дайте контакт на лекуващия екип, за да могат лекарите да съгласуват грижите.

Ако останете у дома, поискайте ясен план

Домашното наблюдение е решение след медицинска оценка. Уточнете кога е следващият контролен преглед, какво да записвате и на кой телефон да се обадите извън работно време. Попитайте дали да следите тегло, обиколка на корема и прием и отделяне на течности. Записите подпомагат разговора, но не трябва да забавят търсенето на помощ.

В актуалното ръководство на RCOG приемът на течности се насочва според жаждата, вместо с еднакъв брой литри за всички. При повръщане или намалена урина не опитвайте да решите проблема само с повече вода. Поискайте индивидуални указания, включително за обезболяване и движение. При увеличени и болезнени яйчници избягването на интензивни натоварвания и полов контакт намалява риска от травма; уточнете кога можете да ги възобновите.

Не променяйте самостоятелно назначенията и не копирайте лекарствена схема от друга пациентка. Добре е близък човек да знае какво наблюдавате и как да помогне с транспорт или обаждане. Ако живеете далеч от болница или не можете да посещавате контролите, кажете го: това има значение за безопасния план.

Защо понякога се отлага трансферът?

По-висок риск се обсъжда при предходен OHSS, поликистозни яйчници, висок AMH или очакван силен отговор на стимулацията. Тези данни са рискови показатели, а не доказателство за усложнение. Профилактиката се избира индивидуално и не премахва напълно всяка възможност за OHSS.

При повишен риск екипът може да предложи замразяване на ембрионите и трансфер в следващ цикъл. Така се избягва допълнителното влияние на ранна бременност в стимулирания цикъл. Отлагането може да е разочароващо, особено след дълга подготовка. Поискайте обяснение какви условия трябва да са изпълнени преди новия план. За отделния въпрос кога се изследва бременност прочетете тест след ембриотрансфер.

Какво да подготвите за обаждането?

Дръжте наблизо протокола от лечението и списъка с лекарства. Кажете датите на тригера, пункцията и трансфера, ако е имало такъв; кога са започнали симптомите; как се променят; можете ли да пиете и уринирате; има ли резултат от тест за бременност. Ако не знаете отговор на някой въпрос, обадете се въпреки това.

Преди да приключите разговора, уточнете: „Трябва ли да дойда сега?“, „Къде точно да отида?“ и „Какво да направя, ако се влоша преди прегледа?“. При тревога е лесно да пропуснете част от указанията. Запишете ги или помолете да бъдат повторени.